Превантивният удар е един от приоритетите на новата ядрена политика на САЩ
В новия Преглед на нуклеарната политика се показва, че в случай че Съединени американски щати решат, че са застрашени, те ще нанесат нуклеарен удар по източника на опасността, даже той да не е подхванал дейни дейности против тях. Тъй като не се прецизира типа на опасността, тя може да бъде тълкувана по този начин, както на Съединени американски щати им е преференциално. Тя може даже да не бъде действителна, каквато да вземем за пример беше епруветката с „ отровно вещество ” на военачалник Колин Пауъл, размахана на 5 февруари 2003 година и довела до разгрома на Ирак.
На 6 и 9 август 1945 година Съединени американски щати за първи път в човешката история взривиха нуклеарните бомби " Малчугана " и " Дебелака " с мощ надлежно към 15 и 20 килотона тротилов еквивалент, унищожавайки с тях японските градове Хирошима и Нагазаки. За минути загинаха 90 хиляди в Хирошима и 60 хиляди в Нагазаки, а през идващите години от остра лъчева болест починаха съответно 160 хиляди и 80 хиляди японци.
След тази безсмислена американска свирепост досегашните съдружници в антихитлеристката коалиция Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики стартират огромна конкуренция. Максимумът на нуклеарното безумство е реализиран през 1987 година – основани са общо към 61830 нуклеарни боеприпаса, от които Съединени американски щати имат 23500, Съюз на съветските социалистически републики 38000, а Франция, Англия и Китай общо 330.
В края на 70-те години е реализирано тъждество по носителите на нуклеарно оръжие и двете страни стартират последователно понижаване на нуклеарните арсенали. В резултат на това към 2022 година Съединени американски щати разполагат с към 5420, Русия с 5980, а останалите седем ядрени страни с 1300, т.е. на планетата е складиран нуклеарен капацитет от 12700 нуклеарни боеприпаса. От тях 9400 са дейни и аварийни, а останалите подлежат на утилизация.
Активните на Русия са 1580, а на САЩ 1640. Част от тях, дружно с дребен брой британски и френски, са в нараснала и за малко време могат да бъдат приведени в цялостна бойна подготвеност – общият им брой е към 2000. Средната мощ на един нуклеарен арсенал на Съединени американски щати е към 200, а на Русия 400 кт. Ако приемем 300 кт междинна мощ на един нуклеарен арсенал, то приблизителната мощ на 2000 ядрени боеприпаса с нараснала бойна подготвеност е 600 мегатона, тази на дейните 3220 – 966 Мт, а на всички 9400 – 2 820 Мт тротилов еквивалент.
Посочените данни демонстрират, че двете велики нуклеарни сили последователно понижават нуклеарните си муниции, само че все пак нуклеарната опасност за живота на планетата не е отстранена. При потребление на дейните и аварийни муниции вероятността за заличаване на огромна част от живота на планетата е изцяло действителна, до момента в който при активиране на тези с нараснала бойна подготвеност е допустимо поразяване единствено на избрани райони.
Напоследък това изказване се употребява, с цел да се основава усещане, че нуклеарното оръжие не е толкоз ужасно и в по-малко количество то може да се употребява.
В началото на януари 2022 година водачите на Русия, Съединени американски щати, Китай, Франция и Англия в взаимна декларация обявиха, че в нуклеарната война не може да има спечелили и заради това тя не би трябвало да бъде започвана. В Съединени американски щати обаче има авторитетни политици, съгласно които, в случай че световна нуклеарна война не би трябвало да се стартира, то някаква форма на дребна нуклеарна война е изцяло позволена, което намира място в новите регламентиращи документи.
През октомври 2022 година в Съединени американски щати бе оповестена несекретната част на Стратегията за национална сигурност, а по-късно Пентагнът издаде четири нови документа, основаващи се на признатата тактика: Стратегия за национална защита, Преглед на нуклеарната политика, Преглед на противоракетната защита и Полево управление 3–0.
Стратегията за национална сигурност формулира политическите задания, а в Стратегията за национална защита и Полевото управление се показват военните форми и средства за тяхното реализиране. Последният документ в действителност е нова военна теория, заменяща признатата през 1982 година теория за „ въздушно-земно стълкновение ” с такава за осъществяване на „ многодоменни интервенции ”, т.е. на интервенции в разнообразни пространства.
Посочените документи са основа за преструктуриране на въоръжените сили на Съединени американски щати към 2030 година, за основаване на нови оръжия и за подготовка на войските за водене на едновременни и съгласувани интервенции в земното, въздушното, морското, галактическото, кибернетичното и осведомително пространства. Те ще се реализират взаимно от Сухопътните войски, Военновъздушни сили, Военноморски сили, Космическите войски, Кибернетичното командване и частите за осведомителни интервенции.
Важна цел е образуване на въоръжени сили, способни по едно и също време да се опълчват на Русия и Китай - Китай е избран като най-сериозното геополитическо предизвикателство на Съединени американски щати, а Русия е настояща опасност, която би трябвало да бъде обезвредена. Поради това, за реализиране на победа и за опазване на своето водачество, Съединени американски щати ще модернизират въоръжените си сили и на първо място стратегическата нуклеарна триада.
Съединени американски щати обаче не могат да обезвреждат Русия, в случай че връзките им не престават да се основават на правилото на „ взаимно обезпеченото заличаване ”. При спазването му се реализира стратегическа непоклатимост, при която, в случай че една от двете противостоящи страни реши първа да нанесе нуклеарен удар, то втората ще отговори с ответен, т.е. взаимното заличаване е обезпечено.
Затова е нужен метод, при който ударът на Съединени американски щати да бъде неочакван и мощен до степен, при която противната страна, понесла големи загуби, няма да може да реализира ответен удар и неизбежно ще бъде победена. Според специалисти в тази област това може да се реализира единствено при съществуване на нуклеарно предимство, осигуряващо опция за нанасяне на мощен предпазен удар.
Този извод не е признат като публична идея на Съединени американски щати, само че той се разисква и от ден на ден става неофициална основа на нуклеарната политика на страната. Това се удостоверява и от заложените цели в новия Преглед на нуклеарната политика. В него се показва, че в случай че Съединени американски щати решат, че са застрашени, те ще нанесат нуклеарен удар по източника на опасността, даже той да не е подхванал дейни дейности против тях. Тъй като не се прецизира типа на опасността, тя може да бъде тълкувана по този начин, както на Съединени американски щати им е преференциално. Тя може даже да не бъде действителна, каквато да вземем за пример беше епруветката с „ отровно вещество ” на военачалник Колин Пауъл, размахана на 5 февруари 2003 година и довела до разгрома на Ирак.
В Прегледа на нуклеарната политика са посочени методите и средствата за реализиране на нуклеарно предимство. Предвижда се създаване на нова стратегическа балистична ракета LGM-35A " Sentinel ", нов подводен ракетоносец " Columbia " и нов военен транспортен съд, въоръжени с крилати ракети, нова нуклеарна крилата ракета /проект " Long Range Standoff " /, нов стратегически бомбардировач B-21 " Raider ", възобновяване нуклеарния вид на крилата ракета " Томахоук ” и модернизиране на съществуващите стратегически ракети с шахтно базиране " Минитмън-3 " и на " Трайдънт II " с морско базиране – главното в тяхната рационализация е понижаване мощността на нуклеарните заряди до 5 кт и комплектуването им с нов взривател.
През последните години се опитва с " Трайдънт II ", като се планува част от зарядите с мощ 100 кт да бъдат модифицирани до 5 кт. Такъв нуклеарен заряд към този момент е изпитан и се създава. В Съединени американски щати настояват, че той се основава като тактически за потребление на бойното поле и за компенсиране преимуществото на Русия в тактическото нуклеарно оръжие. Да се употребява стратегическа ракета за тактичиски цели е прекомерно несериозно, пък и няма никаква гаранция, че подобен заряд няма да се употребява против стратегически обекти, тъй като далекобойността на " Трайдънт-2 " от 11000 км разрешава това.
Разработеният нов взривател покачва вероятността за попадение от 0.5 на 0.86-0.99. При приближаване на задачата, на височина 60-80 км, той съпоставя действителното състояние на ракетата в пространството с местоположението на задачата и образува сигнал за промяна. Използването му дружно с маломощен нуклеарен арсенал доста покачва опцията за поразяване на точкови свръхзащитени обекти каквито са, да вземем за пример, съветските пунктове за ръководство на страната и въоръжените сили и на шахтно основаните стратегически ракети – в първия случай ударът се дефинира като обезглавяващ, а във втория като обезоръжаващ.
С тази рационализация се основава действителна опция за заличаване на част от съветския нуклеарен капацитет с предпазен удар, освен това със доста по-малко на брой и с по-малка мощ нуклеарни муниции и затова с по-малко радиоактивно заразяване на местността.
Превантивен нуклеарен удар против Русия не може да се реализира, в случай че се нанася от територията на Съединени американски щати със стратегическите ракети или от международния океан с подводните ракетоносци, тъй като полетното време от 25-30 мин е задоволително за ответен удар. Превантивен удар, нанесен от относително близко разстояние до набелязаните обекти с нуклеарни крилати ракети, изстрелвани от самолети, излитащи от летищата на Прибалтика и Норвегия, и от уместно позиционирани подводници, ще има оптимален резултат, защото полетното време понижава до 8-10 минути. В този случай на съперника не остава съвсем никакъв късмет за ответен удар.
Съединени американски щати имат още една опция. Известно е, че те сътвориха два региона за ПРО, единият в Радзиково, Полша, а другият в Девеселу, Румъния, които към този момент са в непрекъсната подготвеност Всеки от тях е с по 24 отвесни пускови установки, от които може да се изстрелва, след промяна на софтуера, и крилата ракета Томахоук, в това число и в нуклеарен вид – от тях полетното време до значими съветски обекти на европейската част на Русия е изцяло задоволително. Същото могат да създадат и четирите кораба за ПРО, основани в Испания и постоянно посещаващи Черно море. Такива кораби могат да се употребяват и от Северно и Балтийско море.
Украинската територия е съвършен вид за нанасяне на удари по Русия - времето за полет на крилати ракети до Москва е към 5 мин. В този аспект присъща е интервенцията, осъществена от региона на Харков по авиобазите на стратегическата авиация в гр. Енгелс до Саратов и Дягилево до Рязан. Използван е основаният през 70-те години на ХХ век 5-тонен руски безпилотен реактивен разследващ уред Ту-141 " Стриж “ с обсег 1000 км. Той е комплектуван, не без помощта на Съединени американски щати, със модерни цифрови системи за ръководство и навигация, като на мястото на разследващата инсталация е инсталиран военен модул.
Превърнат в ниско летящо стремително средство, насочвано по сигнал от американската галактическа навигационна система GPS NAVSTAR, на 5 декември 2022 година той потвърди, че е изцяло допустимо сполучливо да се поразяват значими обекти в дълбочина на съветската територия.
На процедура това е добре замислена и извършена сложна разузнавателно-ударна интервенция за оценка на опцията за нанасяне на предпазен удар. Предполага се, че в съветската Противовъздушна отбрана има непокрити с радиолокационно поле посоки, което се удостоверява при този полет и е употребявано - БЛА не е открит по време на 600-километровия маршрут. Може да се допусне, че Противовъздушна отбрана не е задействана, с цел да не се разкрият някои нейни характерности, заради което апаратът е прехванат до самите авиобази.
Операцията има и две други немаловажни цели. Една от тях е инспекция на съветската реакция при посягане над нейни стратегически значими обекти, а другата – провокиране за ескалация на спора в Украйна до степен, при която Съединени американски щати ще имат опрощение за доставка на оръжия с огромен обхват на украинската войска.
Както и при други провокативни осъществявания, казусът е коментиран сдържано и красноречиво. На 9 декември с.г. в Бишкек съветският президент установи „ В Съединени американски щати има доктрина за предпазен удар. Те създават и система за обезоръжаващ удар... Това е нанасяне на удар със модерни високотехнологични средства за заличаване на системите за ръководство... Може би би трябвало да помислим дали да не вземем разработките на нашите американски сътрудници, с цел да осигурим личната си сигурност ”.
Думите на съветския президент не демонстрират обезпокоеност от приготовленията на Съединени американски щати, до момента в който на Запад те се поясняват като мощна угриженост. Всъщност те са предизвестие към Съединени американски щати, че в случай че не престават по този начин, ще получат същата заплаха. Независимо, че те са прикрити от двата океана, такава може да се сътвори с разнообразни средства, някои от тях употребявани още по времето на Съюз на съветските социалистически републики. Навярно ненапразно в Русия е основан контейнерен вид на крилата ракета " Калибър " и се работи по подобен за хиперзвуковата " Циркон ", които могат да се откриват на всевъзможни кораби – тези дни това беше демонстрирано с фрегатата " Адмирал Горшков ", въоръжена с тези ракети, несъмнено не в контейнерен вид, и отправила се в Атлантика. Не е за занемаряване и роботизираната подводна нуклеарна система с мегатонна мощ " Посейдон ” - при позиционирането ѝ до американския тихокеански и атлантически бряг заплахата за Съединени американски щати ще стане непосредствена и по всяка възможност непредотвратима.
Ядрените закани и контразаплахи сред великите нуклеарни сили не са нещо ново, само че в случай че предните десетилетия държавните ръководители действаха в възможни граници, то днешните, някои от които дори не знаят поразяващите фактори на нуклеарното оръжие, все по-често приказват за него като за нещо напълно нормално. На такива по никакъв начин не е ненужно да се припомня за нещастието на двата японски града. Не е пропуснат казусът отпреди няколко месеца, когато Лиз Трас, тогава министър председател на Англия, изясни, че без съмнение ще натисне нуклеарния бутон, а украинският президент прикани Запада да нанесе предпазен удар по Русия.
Напоследък става все по-ясно, че нуклеарното оръжие, изключително това с понижена мощ и висока акуратност, към този момент е действително средство на политиката, което, при избрани условия, може да докара до нуклеарен конфликт, без значение от всички заявления на великите ракетно-ядрени сили.
06 Яну 20232620606 Яну 2023336404 Яну 2023745203 Яну 2023608631 Дек 2022558829 Дек 20224236КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани04 Яну 20231270624 Дек 2022333206 Яну 202358428 Дек 2022731
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
На 6 и 9 август 1945 година Съединени американски щати за първи път в човешката история взривиха нуклеарните бомби " Малчугана " и " Дебелака " с мощ надлежно към 15 и 20 килотона тротилов еквивалент, унищожавайки с тях японските градове Хирошима и Нагазаки. За минути загинаха 90 хиляди в Хирошима и 60 хиляди в Нагазаки, а през идващите години от остра лъчева болест починаха съответно 160 хиляди и 80 хиляди японци.
След тази безсмислена американска свирепост досегашните съдружници в антихитлеристката коалиция Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики стартират огромна конкуренция. Максимумът на нуклеарното безумство е реализиран през 1987 година – основани са общо към 61830 нуклеарни боеприпаса, от които Съединени американски щати имат 23500, Съюз на съветските социалистически републики 38000, а Франция, Англия и Китай общо 330.
В края на 70-те години е реализирано тъждество по носителите на нуклеарно оръжие и двете страни стартират последователно понижаване на нуклеарните арсенали. В резултат на това към 2022 година Съединени американски щати разполагат с към 5420, Русия с 5980, а останалите седем ядрени страни с 1300, т.е. на планетата е складиран нуклеарен капацитет от 12700 нуклеарни боеприпаса. От тях 9400 са дейни и аварийни, а останалите подлежат на утилизация.
Активните на Русия са 1580, а на САЩ 1640. Част от тях, дружно с дребен брой британски и френски, са в нараснала и за малко време могат да бъдат приведени в цялостна бойна подготвеност – общият им брой е към 2000. Средната мощ на един нуклеарен арсенал на Съединени американски щати е към 200, а на Русия 400 кт. Ако приемем 300 кт междинна мощ на един нуклеарен арсенал, то приблизителната мощ на 2000 ядрени боеприпаса с нараснала бойна подготвеност е 600 мегатона, тази на дейните 3220 – 966 Мт, а на всички 9400 – 2 820 Мт тротилов еквивалент.
Посочените данни демонстрират, че двете велики нуклеарни сили последователно понижават нуклеарните си муниции, само че все пак нуклеарната опасност за живота на планетата не е отстранена. При потребление на дейните и аварийни муниции вероятността за заличаване на огромна част от живота на планетата е изцяло действителна, до момента в който при активиране на тези с нараснала бойна подготвеност е допустимо поразяване единствено на избрани райони.
Напоследък това изказване се употребява, с цел да се основава усещане, че нуклеарното оръжие не е толкоз ужасно и в по-малко количество то може да се употребява.
В началото на януари 2022 година водачите на Русия, Съединени американски щати, Китай, Франция и Англия в взаимна декларация обявиха, че в нуклеарната война не може да има спечелили и заради това тя не би трябвало да бъде започвана. В Съединени американски щати обаче има авторитетни политици, съгласно които, в случай че световна нуклеарна война не би трябвало да се стартира, то някаква форма на дребна нуклеарна война е изцяло позволена, което намира място в новите регламентиращи документи.
През октомври 2022 година в Съединени американски щати бе оповестена несекретната част на Стратегията за национална сигурност, а по-късно Пентагнът издаде четири нови документа, основаващи се на признатата тактика: Стратегия за национална защита, Преглед на нуклеарната политика, Преглед на противоракетната защита и Полево управление 3–0.
Стратегията за национална сигурност формулира политическите задания, а в Стратегията за национална защита и Полевото управление се показват военните форми и средства за тяхното реализиране. Последният документ в действителност е нова военна теория, заменяща признатата през 1982 година теория за „ въздушно-земно стълкновение ” с такава за осъществяване на „ многодоменни интервенции ”, т.е. на интервенции в разнообразни пространства.
Посочените документи са основа за преструктуриране на въоръжените сили на Съединени американски щати към 2030 година, за основаване на нови оръжия и за подготовка на войските за водене на едновременни и съгласувани интервенции в земното, въздушното, морското, галактическото, кибернетичното и осведомително пространства. Те ще се реализират взаимно от Сухопътните войски, Военновъздушни сили, Военноморски сили, Космическите войски, Кибернетичното командване и частите за осведомителни интервенции.
Важна цел е образуване на въоръжени сили, способни по едно и също време да се опълчват на Русия и Китай - Китай е избран като най-сериозното геополитическо предизвикателство на Съединени американски щати, а Русия е настояща опасност, която би трябвало да бъде обезвредена. Поради това, за реализиране на победа и за опазване на своето водачество, Съединени американски щати ще модернизират въоръжените си сили и на първо място стратегическата нуклеарна триада.
Съединени американски щати обаче не могат да обезвреждат Русия, в случай че връзките им не престават да се основават на правилото на „ взаимно обезпеченото заличаване ”. При спазването му се реализира стратегическа непоклатимост, при която, в случай че една от двете противостоящи страни реши първа да нанесе нуклеарен удар, то втората ще отговори с ответен, т.е. взаимното заличаване е обезпечено.
Затова е нужен метод, при който ударът на Съединени американски щати да бъде неочакван и мощен до степен, при която противната страна, понесла големи загуби, няма да може да реализира ответен удар и неизбежно ще бъде победена. Според специалисти в тази област това може да се реализира единствено при съществуване на нуклеарно предимство, осигуряващо опция за нанасяне на мощен предпазен удар.
Този извод не е признат като публична идея на Съединени американски щати, само че той се разисква и от ден на ден става неофициална основа на нуклеарната политика на страната. Това се удостоверява и от заложените цели в новия Преглед на нуклеарната политика. В него се показва, че в случай че Съединени американски щати решат, че са застрашени, те ще нанесат нуклеарен удар по източника на опасността, даже той да не е подхванал дейни дейности против тях. Тъй като не се прецизира типа на опасността, тя може да бъде тълкувана по този начин, както на Съединени американски щати им е преференциално. Тя може даже да не бъде действителна, каквато да вземем за пример беше епруветката с „ отровно вещество ” на военачалник Колин Пауъл, размахана на 5 февруари 2003 година и довела до разгрома на Ирак.
В Прегледа на нуклеарната политика са посочени методите и средствата за реализиране на нуклеарно предимство. Предвижда се създаване на нова стратегическа балистична ракета LGM-35A " Sentinel ", нов подводен ракетоносец " Columbia " и нов военен транспортен съд, въоръжени с крилати ракети, нова нуклеарна крилата ракета /проект " Long Range Standoff " /, нов стратегически бомбардировач B-21 " Raider ", възобновяване нуклеарния вид на крилата ракета " Томахоук ” и модернизиране на съществуващите стратегически ракети с шахтно базиране " Минитмън-3 " и на " Трайдънт II " с морско базиране – главното в тяхната рационализация е понижаване мощността на нуклеарните заряди до 5 кт и комплектуването им с нов взривател.
През последните години се опитва с " Трайдънт II ", като се планува част от зарядите с мощ 100 кт да бъдат модифицирани до 5 кт. Такъв нуклеарен заряд към този момент е изпитан и се създава. В Съединени американски щати настояват, че той се основава като тактически за потребление на бойното поле и за компенсиране преимуществото на Русия в тактическото нуклеарно оръжие. Да се употребява стратегическа ракета за тактичиски цели е прекомерно несериозно, пък и няма никаква гаранция, че подобен заряд няма да се употребява против стратегически обекти, тъй като далекобойността на " Трайдънт-2 " от 11000 км разрешава това.
Разработеният нов взривател покачва вероятността за попадение от 0.5 на 0.86-0.99. При приближаване на задачата, на височина 60-80 км, той съпоставя действителното състояние на ракетата в пространството с местоположението на задачата и образува сигнал за промяна. Използването му дружно с маломощен нуклеарен арсенал доста покачва опцията за поразяване на точкови свръхзащитени обекти каквито са, да вземем за пример, съветските пунктове за ръководство на страната и въоръжените сили и на шахтно основаните стратегически ракети – в първия случай ударът се дефинира като обезглавяващ, а във втория като обезоръжаващ.
С тази рационализация се основава действителна опция за заличаване на част от съветския нуклеарен капацитет с предпазен удар, освен това със доста по-малко на брой и с по-малка мощ нуклеарни муниции и затова с по-малко радиоактивно заразяване на местността.
Превантивен нуклеарен удар против Русия не може да се реализира, в случай че се нанася от територията на Съединени американски щати със стратегическите ракети или от международния океан с подводните ракетоносци, тъй като полетното време от 25-30 мин е задоволително за ответен удар. Превантивен удар, нанесен от относително близко разстояние до набелязаните обекти с нуклеарни крилати ракети, изстрелвани от самолети, излитащи от летищата на Прибалтика и Норвегия, и от уместно позиционирани подводници, ще има оптимален резултат, защото полетното време понижава до 8-10 минути. В този случай на съперника не остава съвсем никакъв късмет за ответен удар.
Съединени американски щати имат още една опция. Известно е, че те сътвориха два региона за ПРО, единият в Радзиково, Полша, а другият в Девеселу, Румъния, които към този момент са в непрекъсната подготвеност Всеки от тях е с по 24 отвесни пускови установки, от които може да се изстрелва, след промяна на софтуера, и крилата ракета Томахоук, в това число и в нуклеарен вид – от тях полетното време до значими съветски обекти на европейската част на Русия е изцяло задоволително. Същото могат да създадат и четирите кораба за ПРО, основани в Испания и постоянно посещаващи Черно море. Такива кораби могат да се употребяват и от Северно и Балтийско море.
Украинската територия е съвършен вид за нанасяне на удари по Русия - времето за полет на крилати ракети до Москва е към 5 мин. В този аспект присъща е интервенцията, осъществена от региона на Харков по авиобазите на стратегическата авиация в гр. Енгелс до Саратов и Дягилево до Рязан. Използван е основаният през 70-те години на ХХ век 5-тонен руски безпилотен реактивен разследващ уред Ту-141 " Стриж “ с обсег 1000 км. Той е комплектуван, не без помощта на Съединени американски щати, със модерни цифрови системи за ръководство и навигация, като на мястото на разследващата инсталация е инсталиран военен модул.
Превърнат в ниско летящо стремително средство, насочвано по сигнал от американската галактическа навигационна система GPS NAVSTAR, на 5 декември 2022 година той потвърди, че е изцяло допустимо сполучливо да се поразяват значими обекти в дълбочина на съветската територия.
На процедура това е добре замислена и извършена сложна разузнавателно-ударна интервенция за оценка на опцията за нанасяне на предпазен удар. Предполага се, че в съветската Противовъздушна отбрана има непокрити с радиолокационно поле посоки, което се удостоверява при този полет и е употребявано - БЛА не е открит по време на 600-километровия маршрут. Може да се допусне, че Противовъздушна отбрана не е задействана, с цел да не се разкрият някои нейни характерности, заради което апаратът е прехванат до самите авиобази.
Операцията има и две други немаловажни цели. Една от тях е инспекция на съветската реакция при посягане над нейни стратегически значими обекти, а другата – провокиране за ескалация на спора в Украйна до степен, при която Съединени американски щати ще имат опрощение за доставка на оръжия с огромен обхват на украинската войска.
Както и при други провокативни осъществявания, казусът е коментиран сдържано и красноречиво. На 9 декември с.г. в Бишкек съветският президент установи „ В Съединени американски щати има доктрина за предпазен удар. Те създават и система за обезоръжаващ удар... Това е нанасяне на удар със модерни високотехнологични средства за заличаване на системите за ръководство... Може би би трябвало да помислим дали да не вземем разработките на нашите американски сътрудници, с цел да осигурим личната си сигурност ”.
Думите на съветския президент не демонстрират обезпокоеност от приготовленията на Съединени американски щати, до момента в който на Запад те се поясняват като мощна угриженост. Всъщност те са предизвестие към Съединени американски щати, че в случай че не престават по този начин, ще получат същата заплаха. Независимо, че те са прикрити от двата океана, такава може да се сътвори с разнообразни средства, някои от тях употребявани още по времето на Съюз на съветските социалистически републики. Навярно ненапразно в Русия е основан контейнерен вид на крилата ракета " Калибър " и се работи по подобен за хиперзвуковата " Циркон ", които могат да се откриват на всевъзможни кораби – тези дни това беше демонстрирано с фрегатата " Адмирал Горшков ", въоръжена с тези ракети, несъмнено не в контейнерен вид, и отправила се в Атлантика. Не е за занемаряване и роботизираната подводна нуклеарна система с мегатонна мощ " Посейдон ” - при позиционирането ѝ до американския тихокеански и атлантически бряг заплахата за Съединени американски щати ще стане непосредствена и по всяка възможност непредотвратима.
Ядрените закани и контразаплахи сред великите нуклеарни сили не са нещо ново, само че в случай че предните десетилетия държавните ръководители действаха в възможни граници, то днешните, някои от които дори не знаят поразяващите фактори на нуклеарното оръжие, все по-често приказват за него като за нещо напълно нормално. На такива по никакъв начин не е ненужно да се припомня за нещастието на двата японски града. Не е пропуснат казусът отпреди няколко месеца, когато Лиз Трас, тогава министър председател на Англия, изясни, че без съмнение ще натисне нуклеарния бутон, а украинският президент прикани Запада да нанесе предпазен удар по Русия.
Напоследък става все по-ясно, че нуклеарното оръжие, изключително това с понижена мощ и висока акуратност, към този момент е действително средство на политиката, което, при избрани условия, може да докара до нуклеарен конфликт, без значение от всички заявления на великите ракетно-ядрени сили.
06 Яну 20232620606 Яну 2023336404 Яну 2023745203 Яну 2023608631 Дек 2022558829 Дек 20224236КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани04 Яну 20231270624 Дек 2022333206 Яну 202358428 Дек 2022731
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ